19.09.2006 г., 13:18 ч.
Тя
Преминавайки през плътна тъмнина,
когато виждам единствено самота,
само ти можеш да ме изведеш,
през мойте очи истината да прозреш,
в твоето сърце да ме прибереш.
В душата ми огън запали,
с усмивките си ме стопли,
сърцето ми с твойта обич прогори
вече знам какво си ти,
ангел, който ме дари с слънчеви лъчи.
Прегърни ме, целуни ме, искам да усетя
твоята топлина, преминавайки
от пръстите на мойте крака,
чак до сърцето, което бързо затуптя.
Никога неще бъда същия като преди - ти ме промени!
когато виждам единствено самота,
само ти можеш да ме изведеш,
през мойте очи истината да прозреш,
в твоето сърце да ме прибереш.
В душата ми огън запали,
с усмивките си ме стопли,
сърцето ми с твойта обич прогори
вече знам какво си ти,
ангел, който ме дари с слънчеви лъчи.
Прегърни ме, целуни ме, искам да усетя
твоята топлина, преминавайки
от пръстите на мойте крака,
чак до сърцето, което бързо затуптя.
Никога неще бъда същия като преди - ти ме промени!
© Крис Хамид Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Какво за това?
-
Хубаво, само, че това:
"сърцето ми с твойта обич прогори"?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
