Sep 19, 2006, 1:18 PM

Тя

  Poetry
1.2K 0 2
Преминавайки през плътна тъмнина,
когато виждам единствено самота,
само ти можеш да ме изведеш,
през мойте очи истината да прозреш,
в твоето сърце да ме прибереш.

В душата ми огън запали,
с усмивките си ме стопли,
сърцето ми с твойта обич прогори
вече знам какво си ти,
ангел, който ме дари с слънчеви лъчи.

Прегърни ме, целуни ме, искам да усетя
твоята топлина, преминавайки
от пръстите на мойте крака,
чак до сърцето, което бързо затуптя.
Никога неще бъда същия като преди - ти ме промени!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крис Хамид All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...