24.02.2008 г., 7:54

Тя беше...

1.4K 0 8

Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън,
докосваща,
пламъка на... феникса.

Навежда се, обляна в пламък,
ритъм, светлина, камък и дърво,
плът и стомана,
повелители на нощта,
нека прогледна.

Лилаво сияние, дим
и себеотрицание,
погали луната със
сълза от земята.

Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън
плуваща в... съня.

Потъпкана от плоското
и равното,
оеднаквена с
племето,
осеменена с
бремето,
изнасилена от
времето,
тя беше принцеса,
достигаща върха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилиана ПОпова много ти благодаря, може би след 3-4 години поглеждам коментарите и ми направи много силно впечатление твоят надявам се да ти е харесал стихът
  • Потъпкана от плоското
    и равното,
    оеднаквена с
    племето,
    осеменена с
    бремето,
    изнасилена от
    времето,
    тя беше принцеса,
    достигаща върха.

    Много ми хареса
  • Тя бе в стих, издраскан хаотично...
    Изписана от хаос беше Тя,
    затворена в хиляди вселени,
    танцуваща в нощта...

    Тя бе в стих, разкъсващ сивотата,
    бе изгрев зад димната завеса...
    И Той й нарусива кръг от Ада,
    за да е в стиха му танцуваща принцеса...




    Адски много харесах стиха ти. Ще погледна и другите, (ако има)


  • Много ми харесва ... Браво чудесно е.. Поздрави
  • Не коментирам.Мисля,че няма смисъл.Само ще се усмихна!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...