Тя е…
Тя е моя робиня,
затворена дълбоко във мен,
усещам колко е грешно,
но модерно в днешния ден!
Тя е там, в изолатора,
със запушена с измами уста,
тя е там – с ръцете завързани
и òпита от хорска тъга!
Полужива е мойта робиня,
а толкова живи са нашите тела,
но не проси дори милостиня
ще умре с горда глава!
Тя е тихата болка в сърцата,
тя е мъката на чуждия гръб,
тя е онази топка в гърлата,
щом усетим чуждата скръб!
Тя е душата, а затвора неин телатa,
телата и плиткия ум!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Димитров Всички права запазени
