beggins (Пламен Сивов)
88 1
18.03.2017 г., 21:47 ч.  

Тя говореше 

  Поезия » Любовна, Авторска песен
1036 1 4

Тя говореше дълго – за неща от живота, 
за любови, раздели, за сезони и филми...
Натъжи се, когато ѝ казах: оставам. 
Но все пак се усмихна и преглътна сълзите. 

Кой ли чакал е друго? Бяхме вече пораснали, 
скрили в пазвите своите истински драми. 
Тя говореше дълго – и звънтяха минутите ясно –
до безкрай, до тъга и до ранно здрачаване. 

После паднахме – както се пада във рая. 
Тя подаде ми ябълка, аз уморен я захапах 
и зачакахме прошката – всеки по своя си начин – 
коленичи мъжът, а до него приседна жената. 

Казах: още съм тук, погледни ме през топлия хребет 
на познатото рамо и подай ми душата. 
Вече чувам приспивната песен на времето 
и ме вика в пръстта мълчаливото “да” на тревата. 

Ври солена година под капака на нашето слънце, 
дремят тихи градчета под купола златен 
и прегарят коси, колене и мълчания звънки, 
и утихват ръце, побелели от чакане. 

Но изтръгва се вик някой ден от гърдите ни болни, 
от гърди на пушачи на билки и лишеи. 
И след всичко, което за тебе не бях, 
и след всичко, което запомних, 
пак ще кажа: оставам. 
Пак ще кажа: обичам те.

© Пламен Сивов Всички права запазени

Музика: https://plamensivov.bandcamp.com/track/she-was-talking-2

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво...
  • Прекрасно!!!
  • "...погледни ме през топлия хребет
    на познатото рамо и подай ми душата."
    Харесвам точно такъв изказ - красив, образен, с наситен емоционален заряд.
    Картини са стиховете ти, картини...
  • Превъзходна поезия!🐎🐎🐎
Предложения
: ??:??