25.04.2015 г., 20:36

Тя и Той емигранти

1.1K 0 6

Работа си търсят постоянно

В това време толкова нехайно

Нямат ни парички, ни късмет

Ех, веднъж да сложат дните в ред!

 

Тя учителка е по литература

Наеха я да пише партитура

Искат нещо непознато, сполучливо

Мелодията да се лее закачливо!

 

Намери работа - екскурзовод

На чуждият език е на първият урок

Какво ли да разкаже на екипа - на

български, пък нека някой я запита...

 

Чисти къща на двамина

Супата разля върху килима

Погледната от лелята душмански

Извини се бързо на испански!

 

Случи й се банички да прави

Мляко да дой от черни крави

Може да напише тъжни драми

Тема: Късметът ме измами!

 

Ах, да беше я видяла мама...

Колко е красива в новата премяна

Щеше да си скубе тя косите

Как в чужбина трупа си парите!

 

Мъжът й е известен адвокат

Сутрин прави дюнер и кебап

Защитата поел е на готвача

Заплати му с една погача!

 

Сутринта в неделя на пазара

Страшно той ме изненада

Вино в канички продава

Свойте визитки - подарява!

 

Емигрантите са нещто странно

Находчиви са - де да беше вярно

Постоянно борят се с бедата

И говорят много за правата!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здрaвейте! Някой хорa нaпускaт Родинaтa по желaние , но други по принудa...Който е бил или е емигрaнт ще ме рaзберa.Дa нaучиш езикa им, нрaвите, дa мотивирaш, дa имaш нерви кaто тaкелaж, дa се поуспокоиш и aко можеш дa се порaдвaш нa мaлко здрaве и пaри! Товa е емигрaнт!
  • Хубаво и истинско стихотворение.Мястото на българите е в България.Имам подобно стихотворение.
  • познато. чужд си...материалното добро, не е цяло.
  • Интересно и забавно си описала явно нелекия път на емигранта.
  • Здрaвей М.М.Блaгодaря! Нaписaното отговaря нa истинaтa!Принудaтa е мъчителнa! Никогa не можеш дa привикнеш-мрaзиш минaлото.Нa всякъде си чужд. Aко имaх влaст- пaрите щяхa дa придобият друго влияние върху хорaтa!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...