19.09.2007 г., 11:02

Тя и Той... но не това, което си мислите_2 ;)

802 0 6
Той:
-Добро да е утрото ти!!!
И много прекрасен деня!!!

Тя:
След тези прекрасни слова,
написани с нежна ръка,
безмълвна оставам... за миг ;)
Но после отвръщам с вик:

- Добро и твоето утро да е!!!
усмихнат и слънчев деня. И кое
те би вдъхновило... и днес
да ЖИВЕЕШ, вдишвайки с пълни гърди!?! Жест

поднесен ни!!! Поредната доза живот!!!
Безвъзмездно дарена ни. Отзвук
на всичките наши молби и дерзания.
Трепетно чакана... жадно изпита...

Той:
- След "жадно изпита"...
един изказ, с чувствителността ти пропит,
какво бих могъл да добавя!?!
Не е нужно дори да гадая.

Животът на филия не би могъл да се маже!
Привечер съвсем естествено (по нашенски) ще кажа
думи към една Жена, като цветна градина!
Топла вечер ти пожелавам, Детелина!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хвърлих Цвети
    Романтична душа...ще предам коментара ти и на другият участник в стиха..Той..
  • Хм, определено е експериментален и е особено сполучлив!
    Поздравчета!
  • Е-е-ей,опасна си!!!
    От къде се взе тази заря от вълшебни красоти!?!?!?
    Ама то просто не се издържа, ще ми се схванат лицево - челюстните мускули от усмивки...
    Ако не е много нахално от моя страна, хвърли едно око на моето "Искрящо".
  • Интересен!?!?Много съм съгласна с теб...но по клоня към определението експериментален...
  • Както винаги си много ТОПЛА mariniki..Благодаря ти!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...