Тя иска реванш
Старо звучи (със сълзи, с очи)
и изглежда сякаш отдавна познато.
Тя загуби (сгреши, реши, но стани)
и не любовта бе тази, която
все мълчи (не тъжи, не прости)
и сякаш нещо в мен я изправя
и аз съм просто сгрешен
и не мога още да я забравя.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
И лудо звучи (като паднеш - боли)
и мисълта ми отдавна е така полудяла.
Сега сърцето кърви (ти измий, почисти)
от стрелата и - забила се вече цяла.
Бързо отваряш очи, (но пак сляпа си ти)
не виждаш слънцето откъде изгрява.
Не виждаш красивите дни (без сълзи, без злини)
и победата ти носи само кураж и слава.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
Да, съгласен съм с времето -
има място за всякакви чувства,
когато се отдадеш изцяло,
едно от тях никога не те пуска.
И съм съгласен с мислите си,
една е тази, която винаги ще те подчинява.
Тази, която времето е избрало,
бориш се за сърцето си, а тя - за слава.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
(бързо ме удря с лъчи в лицето)
(бързо ме удря с лъжи в сърцето)
И сега мъката отново иска реванш.
и изглежда сякаш отдавна познато.
Тя загуби (сгреши, реши, но стани)
и не любовта бе тази, която
все мълчи (не тъжи, не прости)
и сякаш нещо в мен я изправя
и аз съм просто сгрешен
и не мога още да я забравя.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
И лудо звучи (като паднеш - боли)
и мисълта ми отдавна е така полудяла.
Сега сърцето кърви (ти измий, почисти)
от стрелата и - забила се вече цяла.
Бързо отваряш очи, (но пак сляпа си ти)
не виждаш слънцето откъде изгрява.
Не виждаш красивите дни (без сълзи, без злини)
и победата ти носи само кураж и слава.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
Да, съгласен съм с времето -
има място за всякакви чувства,
когато се отдадеш изцяло,
едно от тях никога не те пуска.
И съм съгласен с мислите си,
една е тази, която винаги ще те подчинява.
Тази, която времето е избрало,
бориш се за сърцето си, а тя - за слава.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс.
(бързо ме удря с лъчи в лицето)
(бързо ме удря с лъжи в сърцето)
И сега мъката отново иска реванш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
