Старо звучи (със сълзи, с очи)
и изглежда сякаш отдавна познато.
Тя загуби (сгреши, реши, но стани)
и не любовта бе тази, която
все мълчи (не тъжи, не прости)
и сякаш нещо в мен я изправя
и аз съм просто сгрешен
и не мога още да я забравя.
Не познавам още друга като нея.
Изпълва ме цял (и сякаш).
И сякаш в нея се носи печал
и срещу нея няма да имам шанс. ...