Тя, Истината, е бременна куртизанка
Тя, Истината, е бременна куртизанка
Някой чул, някой казал,
един не разбрал, друг пък видял
как с камшик я размазал
и паднала в локва от кал.
Един се затичал, друг я отричал,
трети потривал ръце.
Тълпата разбутал, тоз що обичал -
с’ себе закрил скършено телце.
Пред бича изправил лице,
горещо извикал:
- Спри! Тя има сърце!
Но онзи изкихал и диво изхлипал:
- Не, Тя няма сърце -
с моето има си две…!
И сабя посякла въздигнати ръце.
Отдолу проплаква „Три са, аз нося дете”
-------------
Един се разбърза, друг се разплака,
трети се сгърчи от срам,
тълпата изчезна всред мрака.
Четирима останаха там.
- Тя е моя! И ничия друга!
- Неще я оставя на тебе, о, Юда!
- Една съм,
и жива, макар окървавена!
ЕДИН я разпозна
и с горест казà: „Магдалена…”
…………………и беше спасена,
но уви - веч заклеймена………
Истината бе променена
и име прие - Магдалена.
……И чуе ли някой как стене в лъжовно и тъмно време
Тя отново се връща, готова до гроб да си връща
на всеки що името чисто изкалял с лъжа си нечиста
всяка нейна сълза е раждане с вик
на истината, не само в този стих……не само в този стих
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
