ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира.
Мои стихчета щом прочете,
и зениците стават ѝ тъжни.
Много иска картофки соте
във зехтина за мене да пръжне.
Тя ми пуска Вивалди. И Григ.
И косите си връзва с кордела.
Тя е стон. Тиха болка. И вик! – ...