6.02.2023 г., 16:27 ч.

Тя, която ме стори на птица 

  Поезия » Любовна
256 1 3

ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА

 

Тя отдавна живее без мъж.

Всяка вечер сама се прибира.

И на месец, на два по веднъж

у дома си ме кани на бира.

 

Мои стихчета щом прочете,

и зениците стават ѝ тъжни.

Много иска картофки соте

във зехтина за мене да пръжне.

 

Тя ми пуска Вивалди. И Григ.

И косите си връзва с кордела.

Тя е стон. Тиха болка. И вик! –

който нощем пронизва панела.

 

Боже, няма ли вече мъже? –

ме попита, огряна от горест.

И във рокля – екрю неглиже,

се облегна на своя прозорец.

 

Върху двете саксийки с цветя

зърнах нейната кротка сълзица.

Тя! – Жената, която слетя

в моя стих, и ме стори на птица.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??