Тя, която ме стори на птица
ТЯ, КОЯТО МЕ СТОРИ НА ПТИЦА
Тя отдавна живее без мъж.
Всяка вечер сама се прибира.
И на месец, на два по веднъж
у дома си ме кани на бира.
Мои стихчета щом прочете,
и зениците стават ѝ тъжни.
Много иска картофки соте
във зехтина за мене да пръжне.
Тя ми пуска Вивалди. И Григ.
И косите си връзва с кордела.
Тя е стон. Тиха болка. И вик! –
който нощем пронизва панела.
Боже, няма ли вече мъже? –
ме попита, огряна от горест.
И във рокля – екрю неглиже,
се облегна на своя прозорец.
Върху двете саксийки с цветя
зърнах нейната кротка сълзица.
Тя! – Жената, която слетя
в моя стих, и ме стори на птица.
© Валери Станков All rights reserved.
