13.09.2008 г., 18:29 ч.

Тя много го обичаше, но той не я разбра... 

  Поезия » Любовна
855 0 8
Толкова малко думи и толкова много сълзи...
толкова малко истини и толкова много лъжи...

Аз съм родена, за да те обичам.
Да съм ти безразлична е моя съдба.
Дори ранена, пак по този път ще тичам.
Пътят, който сърцето ми избра...
Бъди щастлив в живота си далечен.
Аз ще живея със спомена от нашата песен.
В нея ще откривам очите ти горещи,
ще си спомням първите ни срещи...
Ще чувам гласа ти студен
по всеки един допир до мен.
По този път дори без посока ще вървя,
не бих се предала, не и сега...
Историята, която днес четеш,
е историята на моята съдба.
Да обичаш значи за човека да умреш
и да продължиш да го обичаш след това...
Някой ден няма да ме има, но едва ли ще ти липсвам.
И едва ли ще узнаеш, че за мен си всичко на света.
И някой ден на гроба ми ще пише:
"Тя много го обичаше, но той не я разбра..."

© Тайнствената Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??