Sep 13, 2008, 6:29 PM

Тя много го обичаше, но той не я разбра...

  Poetry » Love
1.1K 0 8
Толкова малко думи и толкова много сълзи...
толкова малко истини и толкова много лъжи...

Аз съм родена, за да те обичам.
Да съм ти безразлична е моя съдба.
Дори ранена, пак по този път ще тичам.
Пътят, който сърцето ми избра...
Бъди щастлив в живота си далечен.
Аз ще живея със спомена от нашата песен.
В нея ще откривам очите ти горещи,
ще си спомням първите ни срещи...
Ще чувам гласа ти студен
по всеки един допир до мен.
По този път дори без посока ще вървя,
не бих се предала, не и сега...
Историята, която днес четеш,
е историята на моята съдба.
Да обичаш значи за човека да умреш
и да продължиш да го обичаш след това...
Някой ден няма да ме има, но едва ли ще ти липсвам.
И едва ли ще узнаеш, че за мен си всичко на света.
И някой ден на гроба ми ще пише:
"Тя много го обичаше, но той не я разбра..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тайнствената All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...