Neon (Ол)
101 1435
9.07.2009 г., 13:14 ч.

Тя... Музата ми 

  Поезия
643 0 17

 

 

Тя ме целуна. Вятърно.
Остави отпечатък от крилото си.
В татуиран сън. Цветен и лек.
Прозрачните коктейли са леки.
Разбъркани с малко стихия
стават за пиене.
Задължително с ураган. 
Вместо с чадърче.
Тя ме разходи. В окото си.
Остави ме да се покатеря на високото.
Без въжета. 
Даде ми едното си крило.
Едно за нея. Едно за мен.
Накара ме да затворя очите си. 
И пак да ги отворя.
Виждах през окото на света. 
В центъра на торнадо.
Аз и тя пихме коктейли. 
Стопихме се до прозрачност във водата.
И пърхахме с крила.
Оттогава хаосът е много космичен.
Тя ме подрежда. По цветове.
Каца на рамото ми всеки ден.
И винаги е различна. 
Но е някак си пеперудена.
Като разпери едното си крило 
прилича на вятър с око.
Другото го остави на мен. 
Да гледам през времето.
И да разбърквам стихии. 
Тя ме нарича просто "Момиче". 
Но знае коя съм. Нали е в душата ми.
Ето я. Кацнала на ръба на чашата.
Иска да скачаме от високото в бурята.
Тя... пеперудената ми Муза.

 

 

© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??