Тя... Музата ми
Тя ме целуна. Вятърно.
Остави отпечатък от крилото си.
В татуиран сън. Цветен и лек.
Прозрачните коктейли са леки.
Разбъркани с малко стихия
стават за пиене.
Задължително с ураган.
Вместо с чадърче.
Тя ме разходи. В окото си.
Остави ме да се покатеря на високото.
Без въжета.
Даде ми едното си крило.
Едно за нея. Едно за мен.
Накара ме да затворя очите си.
И пак да ги отворя.
Виждах през окото на света.
В центъра на торнадо.
Аз и тя пихме коктейли.
Стопихме се до прозрачност във водата.
И пърхахме с крила.
Оттогава хаосът е много космичен.
Тя ме подрежда. По цветове.
Каца на рамото ми всеки ден.
И винаги е различна.
Но е някак си пеперудена.
Като разпери едното си крило
прилича на вятър с око.
Другото го остави на мен.
Да гледам през времето.
И да разбърквам стихии.
Тя ме нарича просто "Момиче".
Но знае коя съм. Нали е в душата ми.
Ето я. Кацнала на ръба на чашата.
Иска да скачаме от високото в бурята.
Тя... пеперудената ми Муза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
