Тя, не, аз
Ревност изяжда ме отвътре,
тя е страх, тя е ужас и отрова,
сковава всяка клетка в мен, сърцето,
а съзнанието -
стара грамофонна плоча.
Тя, скитницата, не иска много -
леко открехната врата,
дума, намек, мекота и нежност,
отказ...грубост...спомен...
Тя, ревността, разкъсва нас
- не аз!
Тя говори тези тежки думи!
Тя убива нас, а мен най-вече!
Тя! ... Не, аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
