Ревност изяжда ме отвътре,
тя е страх, тя е ужас и отрова,
сковава всяка клетка в мен, сърцето,
а съзнанието -
стара грамофонна плоча.
Тя, скитницата, не иска много -
леко открехната врата,
дума, намек, мекота и нежност,
отказ...грубост...спомен...
Тя, ревността, разкъсва нас
- не аз!
Тя говори тези тежки думи!
Тя убива нас, а мен най-вече!
Тя! ... Не, аз.
© Тони Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
