Тя помнеше
Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна,
но спомените бяха като живи,
на лента сякаш нижеха се – бавно,
тъй ярки и... болезнено красиви.
Тя помнеше, дори сега когато,
захвърлена, повехнала и стара,
умираше по малко всяко лято,
забравената в ъгъла... китара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Първолета Илиева Всички права запазени
