Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна,
но спомените бяха като живи,
на лента сякаш нижеха се – бавно,
тъй ярки и... болезнено красиви.
Тя помнеше, дори сега когато,
захвърлена, повехнала и стара,
умираше по малко всяко лято,
забравената в ъгъла... китара.
© Първолета Илиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
