Тя помнеше онези дни когато,
желана бе и още бе любима,
и пръстите му – топли като лято,
я галеха щастливи, че я имат.
Тя помнеше, бе толкова отдавна,
но спомените бяха като живи,
на лента сякаш нижеха се – бавно,
тъй ярки и... болезнено красиви.
Тя помнеше, дори сега когато,
захвърлена, повехнала и стара,
умираше по малко всяко лято,
забравената в ъгъла... китара.
© Първолета Илиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
