Тя си отива
Пролетта си отива
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива
всички мъжки сърца разтуптя.
Със зелени ресници
и с ръце като птици,
със коси като лебедов пух,
с гордостта на кралица,
със невинни зеници,
с глас - магия за нашия слух.
Пролетта си отива...
Не плачете, не бива!
Част от нея остава във нас.
Дълго тя ще е жива,
ще я искаме диво
в декемврийския коледен мраз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
