Пролетта си отива
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива
всички мъжки сърца разтуптя.
Със зелени ресници
и с ръце като птици,
със коси като лебедов пух,
с гордостта на кралица,
със невинни зеници,
с глас - магия за нашия слух.
Пролетта си отива...
Не плачете, не бива!
Част от нея остава във нас.
Дълго тя ще е жива,
ще я искаме диво
в декемврийския коледен мраз.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
