24.06.2008 г., 23:52 ч.

Тя си тръгва 

  Поезия » Друга
704 1 8
Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита...

Тя си тръгва.
Оплюта.
Ранена.
Излишна...
Скален къс на вулкана сред калния кратер.
Няма бъдеще. Само минало -
вече разнищено.
А сегашното?...
Граматично понятие...

Тя си тръгва.
И има ли сила
да я спре, да я върне сред пороя далечен?
Към вълните пристъпва, съвестта си измила.
И пред Бога пречистена,
влиза в своята вечност.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??