Тя си тръгва
Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита...
Тя си тръгва.
Оплюта.
Ранена.
Излишна...
Скален къс на вулкана сред калния кратер.
Няма бъдеще. Само минало -
вече разнищено.
А сегашното?...
Граматично понятие...
Тя си тръгва.
И има ли сила
да я спре, да я върне сред пороя далечен?
Към вълните пристъпва, съвестта си измила.
И пред Бога пречистена,
влиза в своята вечност.
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита...
Тя си тръгва.
Оплюта.
Ранена.
Излишна...
Скален къс на вулкана сред калния кратер.
Няма бъдеще. Само минало -
вече разнищено.
А сегашното?...
Граматично понятие...
Тя си тръгва.
И има ли сила
да я спре, да я върне сред пороя далечен?
Към вълните пристъпва, съвестта си измила.
И пред Бога пречистена,
влиза в своята вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
