Jun 24, 2008, 11:52 PM

Тя си тръгва 

  Poetry » Other
702 1 8
Тя си тръгва сега. И е толкова бледа!
Към безличното утро със звездите полита.
След безсънната нощ е товар непотребен.
Не усеща умора.
И за нищо не пита...

Тя си тръгва.
Оплюта.
Ранена.
Излишна...
Скален къс на вулкана сред калния кратер.
Няма бъдеще. Само минало -
вече разнищено.
А сегашното?...
Граматично понятие...

Тя си тръгва.
И има ли сила
да я спре, да я върне сред пороя далечен?
Към вълните пристъпва, съвестта си измила.
И пред Бога пречистена,
влиза в своята вечност.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??