Тя също е жена
С най-нежните снежинки във очите,
с коси от вятър, в рокля от мъгли,
тя бавно се сбогуваше с горите
и за последно всичко вледени.
Не и се тръгваше, но вече беше късно,
а тя самата, страшно закъсня.
И бързаше земята да възкръсне,
пленена от студа и от снега.
Не и се тръгваше, но вчера чу Южнякът
как нежно свири в младата гора.
Флиртуваше проклетникът и някак,
гората засия и разцъфтя.
Не искаше да тръгва, не защото
бе толкова ужасна или зла…
Тя само искаше отново да усети
в студеното си тяло… топлина…
Сбогуваше се! Уж невъзмутимо.
Уж бе студена, като пресен сняг.
Нали на друго място ще я има.
Без него! Без проклетникът Южняк.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
