Тя усмивката лекува дваж
,,От живота не ще се измъкнеш жив!"
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна
и всичко живо по любов хукна,
а аз, Марко Тотев - горкия,
хванах рано пътя за София.
Пристигнах и отидох там, където
извисила е снага Софиямед - на Гемето.
Любезно в нея ме приеха
и с камера девствеността ми отнеха!
Натъжен, с товар на раменете - бедата,
застанах на ДКЦ - то пред вратата!
Пристъпих прага с питанка в главата -
,,До тука!" - така ли решила е съдбата?
С обзела ме към живота апатия
изпратиха ме да започна терапия,
но там, вместо страховете мимолетни,
срещнах усмихнати лица приветни.
Тя, усмивката, лекува дваж -
дава лъч надежда и кураж,
че е рано и далеч е още краят,
че трябва да почака за посещението Раят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
