Тя вървеше
Тя вървеше с цветя в ръцете,
вятър нежно вееше нейните коси.
Тя вървеше с тъга в сърцето,
с минало, без настояще в нейните мечти.
Тя вървеше, стъпваше леко,
с мисли, потънали в есенната гора.
Есенно слънцето топлеше меко
нейната хубава примирена душа.
Тя вървеше сама по пътя с листа,
не беше така сама преди.
Какво от туй, когато съдбата
един път на две пътеки раздели?
Тя вървеше, изхвърли цветята,
не искаше спомени в себе си вече.
Тя се затича по пътя неравен,
поела по нов път, надалече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
