Тялото
Прободено тялото - в рани,
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено,
поредният път е поело
то - мъртвото, окървавено,
живота си черен проклело...
Изричайки нови надежди,
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!"
И пак - за последно - те моли,
умиращо във самота,
събирайки нежност и воля -
недей да убиваш така!
И всяка лъжа нова рана,
и всеки копеж, вече знай,
бесилото с черната врана,
очаква заветният край!
Сега - безнадеждно си спомняй
последният полет на тялото,
последната рана напомня,
че нявга - отдавна - живяло е...
лежи неподвижно сега,
пълзейки опитва да стане,
прободено с твойта ръка.
Предадено и наранено,
поредният път е поело
то - мъртвото, окървавено,
живота си черен проклело...
Изричайки нови надежди,
преливащи с капка лъжи,
удавяш телесни копнежи,
и само нареждаш: "Забий!"
И пак - за последно - те моли,
умиращо във самота,
събирайки нежност и воля -
недей да убиваш така!
И всяка лъжа нова рана,
и всеки копеж, вече знай,
бесилото с черната врана,
очаква заветният край!
Сега - безнадеждно си спомняй
последният полет на тялото,
последната рана напомня,
че нявга - отдавна - живяло е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
