Тъга

Поезия

1.6K 0 1

Така безчувствена, така студена,

така болезнено обременена

си ти, тъга безкрайна.

Така безбрежна и потайна,

намираш дом и в нашите души.

Без милост ти опустоши

скъпите мечти и искрени копнежи,

поквари и човешките стремежи.

Не те виня - в безкрайните полета

на същността ни има две райета -

едното бяло и желано - радостта,

а ти си другото лице на същността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

willie (Валентин Борисов)

браво! много ми харесва!

2010-05-28T14:15:36+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0