Така безчувствена, така студена,
така болезнено обременена
си ти, тъга безкрайна.
Така безбрежна и потайна,
намираш дом и в нашите души.
Без милост ти опустоши
скъпите мечти и искрени копнежи,
поквари и човешките стремежи.
Не те виня - в безкрайните полета
на същността ни има две райета -
едното бяло и желано - радостта,
а ти си другото лице на същността.