Тъга

28 may 2010, 0:07

Poesía

1145 0 1

Така безчувствена, така студена,

така болезнено обременена

си ти, тъга безкрайна.

Така безбрежна и потайна,

намираш дом и в нашите души.

Без милост ти опустоши

скъпите мечти и искрени копнежи,

поквари и човешките стремежи.

Не те виня - в безкрайните полета

на същността ни има две райета -

едното бяло и желано - радостта,

а ти си другото лице на същността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.