28 мая 2010 г., 00:07

Тъга 

  Поэзия
1144 0 1

Така безчувствена, така студена,

така болезнено обременена

си ти, тъга безкрайна.

Така безбрежна и потайна,

намираш дом и в нашите души.

Без милост ти опустоши

скъпите мечти и искрени копнежи,

поквари и човешките стремежи.

Не те виня - в безкрайните полета

на същността ни има две райета -

едното бяло и желано - радостта,

а ти си другото лице на същността.

 

© Мариета Дечевска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??