meri85 (Мариета Дечевска)
1 52

28 мая 2010 г., 00:07

Тъга

Поэзия

1.5K 0 1

Така безчувствена, така студена,

така болезнено обременена

си ти, тъга безкрайна.

Така безбрежна и потайна,

намираш дом и в нашите души.

Без милост ти опустоши

скъпите мечти и искрени копнежи,

поквари и човешките стремежи.

Не те виня - в безкрайните полета

на същността ни има две райета -

едното бяло и желано - радостта,

а ти си другото лице на същността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬