Така безчувствена, така студена,
така болезнено обременена
си ти, тъга безкрайна.
Така безбрежна и потайна,
намираш дом и в нашите души.
Без милост ти опустоши
скъпите мечти и искрени копнежи,
поквари и човешките стремежи.
Не те виня - в безкрайните полета
на същността ни има две райета -
едното бяло и желано - радостта,
а ти си другото лице на същността.
© Мариета Дечевска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
