Така безчувствена, така студена,
така болезнено обременена
си ти, тъга безкрайна.
Така безбрежна и потайна,
намираш дом и в нашите души.
Без милост ти опустоши
скъпите мечти и искрени копнежи,
поквари и човешките стремежи.
Не те виня - в безкрайните полета
на същността ни има две райета -
едното бяло и желано - радостта,
а ти си другото лице на същността.
© Мариета Дечевска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
