Тъга
Усещаш ли, тъгата днес е синя,
такава, като свод след зимен дъжд…
И сякаш търси хиляди причини,
взривила всичко земно изведнъж,
да смъкне вече дрипавия залез.
И гола, като питаща луна,
в нощта съня ти тръпнещо да пари,
наречена със име на жена…
В сърцето ти тъгата днес е сложна –
уж е тъга, а тайно търси брод
към любовта, до лудост невъзможна…
За да възкръсне в странния живот.
Безпътиците дълго ще я спъват,
безсъниците в огън ще валят.
А, може би, звездите днес сънуват,
как любовта се ражда от тъга?!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
