Тъга
Усещаш ли, тъгата днес е синя,
такава, като свод след зимен дъжд…
И сякаш търси хиляди причини,
взривила всичко земно изведнъж,
да смъкне вече дрипавия залез.
И гола, като питаща луна,
в нощта съня ти тръпнещо да пари,
наречена със име на жена…
В сърцето ти тъгата днес е сложна –
уж е тъга, а тайно търси брод
към любовта, до лудост невъзможна…
За да възкръсне в странния живот.
Безпътиците дълго ще я спъват,
безсъниците в огън ще валят.
А, може би, звездите днес сънуват,
как любовта се ражда от тъга?!...
© Йорданка Господинова All rights reserved.
