Тъга
Отново събуден в нощта,
аз търсещ съм свойта утеха,
заслушан в ритъма мой,
хармония дири сърцето.
И чувства, разбъркани мисли
потрепват и търсят посока,
отново изплашени птички
притихват под есенно лято.
А вятърът хладен е вече.
Шумът носталгичен в листата,
пътеката лунна в морето
навяват тъй спомени плахо.
И капки от топла прохлада
се втурват безспир по лицето,
и поглед копнеж към небето -
ще срещне ли изгрев морето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Флоров Всички права запазени
