Отново събуден в нощта,
аз търсещ съм свойта утеха,
заслушан в ритъма мой,
хармония дири сърцето.
И чувства, разбъркани мисли
потрепват и търсят посока,
отново изплашени птички
притихват под есенно лято.
А вятърът хладен е вече.
Шумът носталгичен в листата,
пътеката лунна в морето
навяват тъй спомени плахо.
И капки от топла прохлада
се втурват безспир по лицето,
и поглед копнеж към небето -
ще срещне ли изгрев морето...
© Милен Флоров All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
