2.06.2016 г., 12:42

Тъга

392 0 0

ТЪГА

 

Защо ме гледат тъй печално

днес, твойте хубави очи?!..

И погледите ти прощално,

защо край мен летят, кажи?

 

Нима  със нещо те обидих?

И без да знам  те нараних?

Или пък нещо не предвидих

и твойте чувства нараних!

 

Ще ми простиш ли,  ако можеш?

О, горда си това го знам!

Мълчанието ме тревожи,

и скрития  в очите плам!

 

Защо ме гледат тъй печално,

най-милите за мен  очи?!

Защо ме гледаш тъй прощално!..

Защо си ми сърдита, ти?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...