ТЪГА
Защо ме гледат тъй печално
днес, твойте хубави очи?!..
И погледите ти прощално,
защо край мен летят, кажи?
Нима със нещо те обидих?
И без да знам те нараних?
Или пък нещо не предвидих
и твойте чувства нараних!
Ще ми простиш ли, ако можеш?
О, горда си това го знам!
Мълчанието ме тревожи,
и скрития в очите плам!
Защо ме гледат тъй печално,
най-милите за мен очи?!
Защо ме гледаш тъй прощално!..
Защо си ми сърдита, ти?!
© Hekredel All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
