ТЪГА

Защо ме гледат тъй печално

днес, твойте хубави очи?!..

И погледите ти прощално,

защо край мен летят, кажи?

Нима  със нещо те обидих?

И без да знам  те нараних?

Или пък нещо не предвидих

и твойте чувства нараних!

Ще ми простиш ли,  ако можеш?

О, горда си това го знам!

Мълчанието ме тревожи,

и скрития  в очите плам!

Защо ме гледат тъй печално,

най-милите за мен  очи?!

Защо ме гледаш тъй прощално!..

Защо си ми сърдита, ти?!