HristoSlavov (Hekredel)
1 113

2 июн. 2016 г., 12:42

Тъга

Поэзия » Любовная

395 0 0

ТЪГА

Защо ме гледат тъй печално

днес, твойте хубави очи?!..

И погледите ти прощално,

защо край мен летят, кажи?

Нима със нещо те обидих?

И без да знам те нараних?

Или пък нещо не предвидих

и твойте чувства нараних!

Ще ми простиш ли, ако можеш?

О, горда си това го знам!

Мълчанието ме тревожи,

и скрития в очите плам!

Защо ме гледат тъй печално,

най-милите за мен очи?!

Защо ме гледаш тъй прощално!..

Защо си ми сърдита, ти?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0