... И седиш си сам в нощта,
гледаш през прозореца луната и звездите...
Мислиш си, защо ли заваля,
ронейки сълза, подир сълза!
Чудиш се какво се случва с тебе,
защо не си на друго място в този час,
да гледаш там луната и звездите...
Нищо, че са същите,
но да си си у вас!...
© Благовеста Касалийска Всички права запазени