Тъга
Внезапно идваш, тягостна и тежка,
загнездваш се във моята душа,
и чувствам тази болка неизбежна,
която носиш с себе си, тъга.
Защо си тук, какво от мене искаш?
Не ти ли стигат бледните очи,
помътени от страхове и грижи,
забулени от хиляди лъжи?
Не ти ли стигат дните ми безцветни,
преминали във няма самота,
не ти ли стига туй, че все по-често,
усещам как умира младостта?
Но ти не знаеш милост, ти нехаеш,
че всяваш в мене пустота и мрак,
и само щом угасне в мойта стая,
внезапно тръгваш. За да дойдеш пак.
загнездваш се във моята душа,
и чувствам тази болка неизбежна,
която носиш с себе си, тъга.
Защо си тук, какво от мене искаш?
Не ти ли стигат бледните очи,
помътени от страхове и грижи,
забулени от хиляди лъжи?
Не ти ли стигат дните ми безцветни,
преминали във няма самота,
не ти ли стига туй, че все по-често,
усещам как умира младостта?
Но ти не знаеш милост, ти нехаеш,
че всяваш в мене пустота и мрак,
и само щом угасне в мойта стая,
внезапно тръгваш. За да дойдеш пак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
