juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
27.02.2007 г., 15:38 ч.

Тъга 

  Поезия
564 0 7
                           Внезапно идваш, тягостна и тежка,
                           загнездваш се във моята душа,
                           и чувствам тази болка неизбежна,
                           която носиш с себе си, тъга.


                           Защо си тук, какво от мене искаш?
                           Не ти ли стигат бледните очи,
                           помътени от страхове и грижи,
                           забулени от хиляди лъжи?


                           Не ти ли стигат дните ми безцветни,
                           преминали във няма самота,
                           не ти ли стига туй, че все по-често,
                           усещам как умира младостта?


                           Но ти не знаеш милост, ти нехаеш,
                           че всяваш в мене пустота и мрак,
                           и само щом угасне в мойта стая,
                           внезапно тръгваш. За да дойдеш пак.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не те познавам!Но не ми изглеждаш тъжна, сиховете са страхотни...поздравления
  • Благодаря ви!
  • Харесвам стиховете ти, Зоя!!! Поздрави!!!
  • Поздравления и за този стих, Зоя!!!

  • Благодаря ви!
  • Казват,че тъгата била другата страна на щастието и ако не познаваме тъгата,то как ще усетим щастието.Надявам се вече да си изпила своята тъжна чаша и да започне светлия период в живота ти
    Стихът ти има чудесно начало-целия куплет и особено обръщанието са много добро попадение,поздравявам те
  • Хубав е стиха ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??