28.02.2007 г., 8:13

Тъга

767 0 3
Отвикнала съм вече, не желая
да бъда насаме със тишината.
Отново се опитах да узная
наистина ли кръгла е Земята.
Изпратих скъп човек и още чакам.
Танцувам със настръхналата пролет.
Страхувам се от вятъра, от мрака, 
а много искам да умра във полет.
От светлото ковчеже на сърцето
ще трябва да извадя малко смелост.
Омръзнаха ми вечните съвети.
В очите ми тъгата се засели. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще се върне щастието при теб!!! Поздрави, Нели!!!
  • отвори ковчежето и изгони тъгата
  • Страхувам се от вятъра, от мрака,
    а много искам да умра във полет.
    От светлото ковчеже на сърцето
    ще трябва да извадя малко смелост
    Много ми хареса! Браво Нели!
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...