Feb 28, 2007, 8:13 AM

Тъга

Poetry

770 0 3

Отвикнала съм вече, не желая
да бъда насаме със тишината.
Отново се опитах да узная
наистина ли кръгла е Земята.
Изпратих скъп човек и още чакам.
Танцувам със настръхналата пролет.
Страхувам се от вятъра, от мрака,
а много искам да умра във полет.
От светлото ковчеже на сърцето
ще трябва да извадя малко смелост.
Омръзнаха ми вечните съвети.
В очите ми тъгата се засели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Ще се върне щастието при теб!!! Поздрави, Нели!!!

2007-02-28T11:25:20+02:00
изречена (Мая Попова)

отвори ковчежето и изгони тъгата

2007-02-28T10:25:34+02:00
Естир (Златка Петкова)

Страхувам се от вятъра, от мрака,
а много искам да умра във полет.
От светлото ковчеже на сърцето
ще трябва да извадя малко смелост
Много ми хареса! Браво Нели!
Поздрав!

2007-02-28T09:32:51+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0