28 февр. 2007 г., 08:13

Тъга

774 0 3
Отвикнала съм вече, не желая
да бъда насаме със тишината.
Отново се опитах да узная
наистина ли кръгла е Земята.
Изпратих скъп човек и още чакам.
Танцувам със настръхналата пролет.
Страхувам се от вятъра, от мрака, 
а много искам да умра във полет.
От светлото ковчеже на сърцето
ще трябва да извадя малко смелост.
Омръзнаха ми вечните съвети.
В очите ми тъгата се засели. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще се върне щастието при теб!!! Поздрави, Нели!!!
  • отвори ковчежето и изгони тъгата
  • Страхувам се от вятъра, от мрака,
    а много искам да умра във полет.
    От светлото ковчеже на сърцето
    ще трябва да извадя малко смелост
    Много ми хареса! Браво Нели!
    Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...