28 feb 2007, 8:13

Тъга

  Poesía
771 0 3
Отвикнала съм вече, не желая
да бъда насаме със тишината.
Отново се опитах да узная
наистина ли кръгла е Земята.
Изпратих скъп човек и още чакам.
Танцувам със настръхналата пролет.
Страхувам се от вятъра, от мрака, 
а много искам да умра във полет.
От светлото ковчеже на сърцето
ще трябва да извадя малко смелост.
Омръзнаха ми вечните съвети.
В очите ми тъгата се засели. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще се върне щастието при теб!!! Поздрави, Нели!!!
  • отвори ковчежето и изгони тъгата
  • Страхувам се от вятъра, от мрака,
    а много искам да умра във полет.
    От светлото ковчеже на сърцето
    ще трябва да извадя малко смелост
    Много ми хареса! Браво Нели!
    Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...