Тъга...
Пръстите докосват нежно
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.
И черно-бяла тишина
живота ми изтрива,
а мрачна светлина
моята рубинена кръв изпива.
Болка черно-бяла
ме прегръща.
Коси буйно развяла,
тъгата ми се връща.
Черно-бяло момиче,
може ли то да живее?
Черно-бяло кокиче,
може ли то в света да оцелее?
Черно-бяло лице,
може ли то в любов да се врича?
Черно-бяло сърце,
може ли то да обича?
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.
И черно-бяла тишина
живота ми изтрива,
а мрачна светлина
моята рубинена кръв изпива.
Болка черно-бяла
ме прегръща.
Коси буйно развяла,
тъгата ми се връща.
Черно-бяло момиче,
може ли то да живее?
Черно-бяло кокиче,
може ли то в света да оцелее?
Черно-бяло лице,
може ли то в любов да се врича?
Черно-бяло сърце,
може ли то да обича?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Завинаги Всички права запазени
