FeaR (Завинаги)
27 178
15.11.2007 г., 9:03 ч.

Тъга... 

  Поезия
1215 0 4
Пръстите докосват нежно
клавиши черно-бели.
Навън е толкова снежно,
а мислите са посивели.

И черно-бяла тишина
живота ми изтрива,
а мрачна светлина
моята рубинена кръв изпива.

Болка черно-бяла
ме прегръща.
Коси буйно развяла,
тъгата ми се връща.

Черно-бяло момиче,
може ли то да живее?
Черно-бяло кокиче,
може ли то в света да оцелее?

Черно-бяло лице,
може ли то в любов да се врича?
Черно-бяло сърце,
може ли то да обича?

© Завинаги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, браво,браво.6 от мен.Чудесно е.
  • Може !!! Щом имаш силата да твориш, значи има много цветове, които да откриваш тепърва. Поздравления !!!
  • ех, много е хубаво!
    Красива е дори тъгата понякога!
    Поздрави за прекрасния стих!
  • Усмихни се, Мария!
    Прекрасно си отразила черно -белите
    си чувства и мисли, но светът е най-
    цветното нещо във Вселената. Порадвай му се.
    С много обич от мен за хубавия стих.
Предложения
: ??:??