27.11.2007 г., 21:09

Тъга

1.5K 0 2
Дойде денят, в който ще страдаш.
Денят, в който не мен, а теб ще те
боли. Ще съжаляваш за всичко, което
ми стори през изминалите дни. Днес
е денят на твоята отплата и очите
ти са пълни със сълзи, които стичат
се по товето лице, сякаш река се
влива в бурното море. Но дали физическата
болка повече боли, отколкото лошите
думи, с които ме нарани. Късно е за
твоето извиние. То е като дъжд в пустиня,
изпарил се от горящите слънчеви лъчи.
Късно своята грешка осъзна, сега бавно 
убива те тъга. Сбогом, казвам ти
сега. Не искам да те виждам вече. Ще
забравя, че някога били сме заедно
под цветната дъга. Оставям те, за да
разбереш, че скъпо ще плащаш за
голямата лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...