Тъга
Дойде денят, в който ще страдаш.
Денят, в който не мен, а теб ще те
боли. Ще съжаляваш за всичко, което
ми стори през изминалите дни. Днес
е денят на твоята отплата и очите
ти са пълни със сълзи, които стичат
се по товето лице, сякаш река се
влива в бурното море. Но дали физическата
болка повече боли, отколкото лошите
думи, с които ме нарани. Късно е за
твоето извиние. То е като дъжд в пустиня,
изпарил се от горящите слънчеви лъчи.
Късно своята грешка осъзна, сега бавно
убива те тъга. Сбогом, казвам ти
сега. Не искам да те виждам вече. Ще
забравя, че някога били сме заедно
под цветната дъга. Оставям те, за да
разбереш, че скъпо ще плащаш за
голямата лъжа.
Денят, в който не мен, а теб ще те
боли. Ще съжаляваш за всичко, което
ми стори през изминалите дни. Днес
е денят на твоята отплата и очите
ти са пълни със сълзи, които стичат
се по товето лице, сякаш река се
влива в бурното море. Но дали физическата
болка повече боли, отколкото лошите
думи, с които ме нарани. Късно е за
твоето извиние. То е като дъжд в пустиня,
изпарил се от горящите слънчеви лъчи.
Късно своята грешка осъзна, сега бавно
убива те тъга. Сбогом, казвам ти
сега. Не искам да те виждам вече. Ще
забравя, че някога били сме заедно
под цветната дъга. Оставям те, за да
разбереш, че скъпо ще плащаш за
голямата лъжа.
© Мария All rights reserved.
