27 нояб. 2007 г., 21:09

Тъга

1.5K 0 2
Дойде денят, в който ще страдаш.
Денят, в който не мен, а теб ще те
боли. Ще съжаляваш за всичко, което
ми стори през изминалите дни. Днес
е денят на твоята отплата и очите
ти са пълни със сълзи, които стичат
се по товето лице, сякаш река се
влива в бурното море. Но дали физическата
болка повече боли, отколкото лошите
думи, с които ме нарани. Късно е за
твоето извиние. То е като дъжд в пустиня,
изпарил се от горящите слънчеви лъчи.
Късно своята грешка осъзна, сега бавно 
убива те тъга. Сбогом, казвам ти
сега. Не искам да те виждам вече. Ще
забравя, че някога били сме заедно
под цветната дъга. Оставям те, за да
разбереш, че скъпо ще плащаш за
голямата лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...