27 нояб. 2007 г., 21:09

Тъга

1.5K 0 2
Дойде денят, в който ще страдаш.
Денят, в който не мен, а теб ще те
боли. Ще съжаляваш за всичко, което
ми стори през изминалите дни. Днес
е денят на твоята отплата и очите
ти са пълни със сълзи, които стичат
се по товето лице, сякаш река се
влива в бурното море. Но дали физическата
болка повече боли, отколкото лошите
думи, с които ме нарани. Късно е за
твоето извиние. То е като дъжд в пустиня,
изпарил се от горящите слънчеви лъчи.
Късно своята грешка осъзна, сега бавно 
убива те тъга. Сбогом, казвам ти
сега. Не искам да те виждам вече. Ще
забравя, че някога били сме заедно
под цветната дъга. Оставям те, за да
разбереш, че скъпо ще плащаш за
голямата лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...