Карамелка (Ваня)
49 245
7.10.2008 г., 21:35 ч.

Тъга 

  Поезия » Любовна
602 0 3
 

Отново в стаята сама,

сама със своята душа...

Може би днес няма кой да те разбере?

Дали е от деня, или причината е в мен...?

 

 

Да, търсим го първо в себе си...

И намираме останки от нещо живо.

Това, което е било и избягало,

в миналото се удавило.

 

Никой не знае каква е твоята тъга...

Никой не уцелва на раната солта.

Сами доръсваме и се обвиняваме,

преглъщаме грешките и се задавяме.

 

 

Дните са разделени от съдбата

Щастливи и тъжни.

Малко пресилено казано.

Но е истина и боли ме.

 

Искам да запълня

една едничка празнота.

И тя убива ме

в неведение и безпокойство...

Искам да забравя за хиляди неща

и корените черни  просто да погубя.

 

 

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, търсим го първо в себе си...

    И намираме останки от нещо живо.

    Вярно е.Но не са останки
  • Страхотно е Наистина много ми хареса ... Поздрав!
  • "Искам да забравя за хиляди неща"

    ... даже милиони... Поздрав за стиха, докосна ме!
Предложения
: ??:??