Тъга
Отново в стаята сама,
сама със своята душа...
Може би днес няма кой да те разбере?
Дали е от деня, или причината е в мен...?
Да, търсим го първо в себе си...
И намираме останки от нещо живо.
Това, което е било и избягало,
в миналото се удавило.
Никой не знае каква е твоята тъга...
Никой не уцелва на раната солта.
Сами доръсваме и се обвиняваме,
преглъщаме грешките и се задавяме.
Дните са разделени от съдбата
Щастливи и тъжни.
Малко пресилено казано.
Но е истина и боли ме.
Искам да запълня
една едничка празнота.
И тя убива ме
в неведение и безпокойство...
Искам да забравя за хиляди неща
и корените черни просто да погубя.
© Ваня All rights reserved.
